Правилото за 2 минути за лозаризма

Правилото за 2 минути за лозаризма

Blog Article

Ето кога и как да засадите нови лозички (+съвети от експерти)

Италија е најголем производител на вино во светот, а еве на кое место е Македонија

Лозовите насаждения обикновено се правят през есента (но понякога и пролетта), защото шансът за прихващане е по-висок и има вероятност за по-добър растеж на лозите през първата година.

Сите три реони се одликуваат со конкретни климатско-почвени услови, кои се предуслов за сортиментот на при подигање на лозови насади.

Не се извършват или се подценяват важни звена от технологията за отглеждане на лозата. Научните проучвания у нас и в чужбина показват положителни резултати, когато се провеждат зелените  операции.

Климатичните аномалии и променящите се потребителски нагласи се отразяват тежко на винопроизводителите, като някои дори не са в състояние да поддържат винарните си работещи.

Климатичните промени и ефектите върху земеделието в Добруджа

Въпреки това обаче добре му се отразяват в близост засадените копър, босилек или ягоди.

Генерално во повардарскиот регион (каде што спаѓа и Струмица ) климатско - почвени услови се погодни за одгледување на трпрзни сорти и сорти за одгледување на црвено вино, додека принско осоговскиот, и пелагониско - полошкиот реон за одгледување сорти за производство на бели вина.

На ръба на оцеляването: Липсата на пазар заплашва бъдещето на овощни градини

Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен лозарство наклон. При равнинен обаче се развива по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество. От друга страна, засаждането по хълмове е практика още от дълбока древност и се препоръчва, защото гроздето на такъв терен е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно. По хълмовете лозята се огрява по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия.

Лозарството има тесни връзки с физиологията на растенията, ботаниката, генетиката, биохимията, почвознанието, агрохимията и други.

Позначајни промени на сортиментот се случуваат за време на Отоманската Империја, кога акцент се става на производството на трпезно грозје. Од позначајните трпезни сорти во овој период се: чауш, црвен и црн валандовски дренок, бело зимско, кончанка и др.

А, ако се вгледате внимателно, ще забележете и често засадени рози до почти всяко лозе у нас. Оказва се, че те са естествени индикатор за заболявания – разболяват се първи и благодарение на това лозарите могат лесно да определят кога е време за пръскане и срещу какъв неприятел или болест.